Неизправност по трансмисията на автомобила

Трансмисията е веригата от части между двигателя и колелата и всяко звено има свои характерни признаци на износване. Затова първата задача при проблем е да се установи кое звено е виновно, а не да се смени най-скъпото.

Признакът често има повече от един възможен източник в трансмисията, а понякога и от части извън трансмисията — тампоните на двигателя или гумите. Това е причината ремонтът да не се започва по името на симптома.

Всеки признак насочва към две или три вероятни места, а проверката решава кое от тях е причината. Таблицата е ориентир за разговора със сервиза, не диагноза.

Звукът и усещането подсказват посоката; причината се доказва с измерване, оглед или пробно каране при условията, при които признакът се появява.

При ръчната кутия най-честата износваема част е съединителят, а не самата кутия. Приплъзването при ускоряване на висока предавка и високата точка на захващане на педала са типични негови признаци.

Синхронизаторите изравняват скоростта на зъбните колела преди включване. Когато се износят, предавката влиза със скърцане или „отскача“, най-често при бързо превключване. Лагерите в кутията се издават с вой или бучене, което се мени със скоростта и натоварването.

Трудно влизащите предавки не винаги са проблем на кутията. Ако съединителят не изключва докрай — заради въздух в хидравликата, износена помпа или разтегнато жило, — кутията се мъчи, без да е повредена. Затова първо се проверява механизмът на съединителя: смяна на горна помпа на съединител, смяна на съединител.

Класическата автоматична кутия е управлявана хидравлично и електронно, затова при нея маслото и софтуерът са толкова важни, колкото механиката. Тласъците и забавените превключвания често започват от тях.

Хидротрансформаторът заменя съединителя и позволява колата да стои на предавка с работещ двигател. Вътре има блокиращ съединител, който при движение свързва двигателя директно. Износването му може да даде вибрация при постоянна скорост, която прилича на проблем с гумите.

Управлението на кутията се адаптира към износването и към начина на каране. След смяна на масло или ремонт адаптацията понякога трябва да се нулира и научи отново — иначе кутията превключва грубо, макар механично да е изправна.

Кутията с двоен съединител е по същество две ръчни кутии с автоматично управление, затова признаците ѝ приличат и на автоматична, и на ръчна. Потрепването при потегляне и тласъците при ниска скорост са най-честите оплаквания.

При тези кутии съединителите може да са сухи или в маслена баня, а управлението е в отделен блок — мехатроник. Грешка в мехатроника, износени съединители и необходима адаптация дават сходни признаци, затова решението се взема след четене на данните, а не по усещане.

Роботизираните кутии с един съединител превключват по-бавно и с характерно „кимане“ на колата. Това е нормално за конструкцията; проблем е, когато превключването става грубо или кутията отказва предавка.

Вариаторът няма отделни предавки: оборотите на двигателя остават почти постоянни, докато колата ускорява. Това е нормално поведение, а не приплъзване.

Признаци за проблем при вариатора са вой, който се засилва с времето, потрепване при потегляне и случаи, в които колата внезапно губи тяга. Вариаторите са особено чувствителни към вида и състоянието на маслото — то трябва да е точно предписаното, защото от него зависи сцеплението между ремъка или веригата и шайбите.

Вариаторът не обича продължително тежко натоварване — теглене над допустимото или многократно рязко ускоряване от място. При първите признаци на промяна в поведението е по-добре да се провери веднага: много от проблемите му започват като лек вой или потрепване и се развиват постепенно.

Тракането в завой под газ почти винаги идва от външното каре на полуоската, а вибрацията при ускоряване — от вътрешното. Повредата най-често започва от скъсан маншон.

Маншонът пази смазката в карето и мръсотията — навън. Когато се скъса, смазката излиза, пясъкът влиза и карето се износва за кратко време. Затова скъсаният маншон, хванат навреме, е малък ремонт: смяна на маншон на полуоска. Ако карето вече трака, се сменя и то: смяна на каре на полуоска.

Огледът на маншоните е бърз и се прави при всяко повдигане на колата. Ако виждате мазни пръски от вътрешната страна на гумата, това е добър повод да ги проверите.

При задно и при много коли с двойно предаване силата минава през кардан и диференциал. Вибрацията, която расте със скоростта, и воят при газ или при отпускане насочват към тях.

Карданът има кръстати шарнири, междинна опора и еластично каре. Износването им дава удари при потегляне и вибрации; при ремонт карданът понякога се нуждае и от балансиране. Диференциалът се издава с вой, който се появява при определено натоварване, и с течове по семерингите.

Маслото в диференциала се забравя най-често, защото много собственици не знаят, че съществува. При 4х4 и при теглене то работи тежко и си струва да се провери: смяна на масло на диференциал. За ремонта: ремонт на диференциал.

Двумасовият маховик е между двигателя и съединителя и поема вибрациите на двигателя, особено при дизелите. Когато се износи, предава ги нататък: тракане на празен ход, вибрации при потегляне и удари при гасене.

Признаците му приличат на проблем с кутията или със съединителя, затова се проверява заедно с тях. При смяна на съединител с износен маховик е разумно двете да се сменят наведнъж, защото достъпът е един и същ и трудът не се плаща два пъти — подмяна на демпферен маховик.

Не всеки двигател има двумасов маховик — при някои е монолитен. Дали Вашата кола има такъв, се вижда по данните за двигателя и скоростната кутия. Ако маховикът е двумасов, при смяна на съединителя винаги проверяваме хлабината и хода му, за да решите информирано дали да се сменя сега или при следващото отваряне. Решението е Ваше, а ние Ви казваме какво сме измерили.

Маслото в кутията смазва, охлажда, а при автоматиката предава и управлява налягането. Затова неподходящото, старото или недостатъчното масло е честа причина за проблеми, които изглеждат механични.

• ръчни кутии — трансмисионно масло с определен вискозитет и клас; при някои кутии е „за цял живот“, при други се сменя; маслото в ръчната кутия;
• автоматични кутии — специална течност, различна за различните конструкции; нивото при много модели се проверява само при определена температура с диагностичен уред; маслото в автоматичната кутия;
• кутии с двоен съединител и вариатори — своя, точно предписана течност; смесването с друга е риск.

Надписът „за цял живот“ се отнася до живота, предвиден при нормална експлоатация. Ако колата тегли, кара основно в града или е минала голям пробег, попитайте за смяна; при кутия, в която маслото никога не е сменяно, първо преценяваме състоянието ѝ.

Тампоните държат двигателя и кутията към купето и поемат движението им. Когато се износят, тласъците при потегляне, превключване и смяна на посоката много приличат на проблем в кутията.

Типичен признак е удар при включване от напред към назад или при рязко подаване и отнемане на газ. При автоматична кутия износеният тампон дава тласък при поставяне на D или R, който шофьорът приписва на кутията. Огледът на тампоните е евтин и затова е сред първите стъпки, преди да се говори за ремонт на кутия.

Тампоните остаряват и от време — гумата се втвърдява и напуква, дори при малък пробег. При течове на масло отгоре те се размекват по-бързо, затова течовете от двигателя се отстраняват и заради тях.

При коли 4х4 трансмисията има още звена — раздатъчна кутия или съединител, който включва втората ос, и още един диференциал. Те са чувствителни към разлики в размера и износването на гумите.

Ако гумите на двете оси са с различен протектор или различен размер, колелата се въртят с малко различна скорост и раздатката или съединителят на задната ос работят постоянно под напрежение. Признаците са стягане в остър завой на сух асфалт, шум и прегряване. Затова при 4х4 гумите се сменят по четири, а не по две.

Съединителят на задната ос при много коли има свое масло и филтър, които се сменят по плана, а при ръчните кутии 4х4 смяната на съединителя изисква повече работа от тази при предно предаване — смяна на съединител 4х4.

Много хибриди нямат класическа скоростна кутия, а планетарен механизъм, свързан с електромоторите; електромобилите обикновено имат редуктор с една предавка. Те се износват по-малко, но не са без поддръжка.

И при двата вида има масло, лагери и семеринги, за които планът също има срокове. Воят при електромобила е по-забележим, защото двигателят е тих, и понякога идва от лагер на колело, а не от редуктора.

Работата по трансмисията на хибрид или електромобил изисква безопасно изключване на високоволтовата система, когато се засягат нейни компоненти. Тяговата батерия и 12-волтовата мрежа са отделни системи и се проверяват по отделни процедури.

Първите стъпки са разговорът и пробното каране, а разглобяване идва само когато останалите стъпки са насочили към конкретна част. Така не плащате за сваляне на кутия, която е изправна.

1. Започваме с разговор: кога, при каква скорост и на студено или на топло се появява признакът.
2. Правим пробно каране при тези условия, за да чуем и усетим признака.
3. Гледаме нивото и вида на маслото в кутията и в диференциала.
4. Оглеждаме за течове по семерингите и картера, за скъсани маншони и уморени тампони.
5. При автоматичните кутии четем кодовете и живите данни — налягания, температура, приплъзване.
6. Обясняваме какво сме открили и предлагаме следващата стъпка с оферта.

Кодът за грешка в кутията показва коя функция е извън нормата, но не винаги коя част е повредена. Например код за приплъзване може да е от износени фрикциони, но и от ниско ниво на маслото. Повече за проверката: диагностика на трансмисия.

Шофьорът вижда и чува неща, които в сервиза се възпроизвеждат трудно. Запишете ги — това е половината от диагностиката.

• петна под колата: червеникава или кафеникава течност най-често е от автоматична кутия или хидравличен волан, гъсто масло с остра миризма — от ръчна кутия или диференциал;
• мирис на изгоряло след изкачване или паркиране на наклон — прегрял съединител;
• промяна в точката на захващане на педала на съединителя;
• забавено включване на предавка при автоматика след престой;
• нов шум, който се мени със скоростта, а не с оборотите — по-вероятно от трансмисията, отколкото от двигателя.

Последният признак е полезен тест: ако шумът се променя при газ на място, вероятно е от двигателя; ако се променя само при движение, вероятно е от трансмисията или от колелата.

Някои признаци значат, че продължаването на пътя ще превърне ремонта в по-голям. В тези случаи спрете и потърсете транспорт до сервиза.

• лампа за прегряване на кутията или аварийна програма с една предавка;
• силно приплъзване, при което колата едва се движи;
• метално стържене или удари при всяко потегляне;
• бърз теч на масло от кутията;
• блокиране на предавка или невъзможност да се изключи.

Аварийната програма защитава кутията, но не я поправя. Карането с нея до дома е допустимо само на кратко разстояние и с ниска скорост.

Ремонтът на конкретната повредена част е по-евтин, когато повредата е локализирана; смяната на цялата кутия е по-разумна, когато износването е обширно. Решението се взема след диагностика и понякога след разглобяване.

И при ремонта, и при смяната кутията се сваля, затова трудът за демонтажа присъства и в двата варианта — свалянето и монтирането на кутията. Подробно за ремонта: ремонт на скоростна кутия.

Времето зависи най-много от това дали кутията трябва да се свали. Проверката без разглобяване и смяната на масло са кратки; ремонтът със сваляне на кутията и чакането на части изискват колата да остане при нас.

Голяма част от износването на трансмисията идва от навици, които изглеждат безобидни.

• държане на колата на наклон със съединителя вместо със спирачката;
• кракът, оставен на педала на съединителя по време на движение;
• включване на P или R, преди колата да е спряла напълно;
• рязко ускоряване със студена кутия;
• теглене на кола с автоматична кутия по начин, който ръководството не допуска;
• пренебрегване на малък теч, докато нивото не падне опасно.

Всеки от тези навици сам по себе си не поврежда кутията веднага, но натрупаното натоварване съкращава живота на съединителя, синхронизаторите и фрикционите.

Трансмисията издържа дълго, когато маслото е правилно, течовете се отстраняват навреме и колата се кара плавно. Това са и трите най-евтини мерки.

• спазвайте плана за смяна на маслото, а при тежки условия питайте за по-кратък интервал;
• проверявайте маншоните и петната под колата при всяко обслужване;
• при теглене на ремарке спазвайте допустимото тегло;
• не пренебрегвайте нов шум или тласък — рано хванатият проблем е по-малък.

При автоматиката полезно е и да оставите кутията да загрее в първите минути, без пълно натоварване. При ръчната — да превключвате спокойно, без да форсирате лоста.

Точното описание на признака скъсява проверката. Пет въпроса покриват почти всичко, което ни е нужно, за да планираме пробното каране.

1. Какъв е видът на кутията — ръчна, автоматична, с двоен съединител, вариатор?
2. Кога се появява признакът — на студено, след загряване, при определена скорост или предавка?
3. Има ли светнала лампа или съобщение на дисплея?
4. Има ли петна под колата и с какъв цвят?
5. Кога е сменяно маслото на кутията и съединителят, ако знаете?

Ако признакът се появява рядко, запишете кратко видео с телефона, докато се случва — звукът и показанията на таблото често казват повече от описанието.