Смяна на жила на ръчната спирачка в София

Най-ранният признак е лост, който трябва да се дърпа с няколко прещраквания повече, отколкото преди, за да задържи колата.

• колата се движи по наклон при дръпната ръчна;
• лостът се дърпа много високо, преди да хване;
• едното задно колело остава спряно след пускане на ръчната;
• задна джанта загрява след кратко каране;
• лостът е хлабав и не се задържа;
• през зимата ръчната замръзва и не пуска.

Подобни признаци дават и износените накладки или заседналият механизъм в задния спирачен апарат. Затова преди да сменим жило, проверяваме дали проблемът е в него.

Ръчна, която държи на равно, но не и на наклон

Отслабналата ръчна спирачка често се открива едва на стръмен участък.

На равен паркинг колата стои, но на наклон бавно потегля, макар лостът да е дръпнат докрай. Можете да проверите това на безопасно място — на лек наклон, с крак над спирачката. Ако колата помръдне, ръчната трябва да се провери. При ръчна спирачка с педал признакът е педал, който слиза почти до пода, преди да задържи.

Скърцане при пускане на лоста

Сухото или ръждясало жило се плъзга трудно в обвивката си.

При пускане на ръчната се чува скърцане отдолу, а лостът слиза бавно или не до края. Това е ранен признак, че жилото започва да заяжда и скоро може да остави колело спряно.

Жилото е стоманено въже в обвивка, което се плъзга при всяко дърпане на ръчната.

От лоста до механизма в задната спирачка

При повечето коли от лоста тръгва едно предно жило, което през изравнител се разделя на две задни — по едно за всяко колело.

В края на всяко задно жило има механизъм в спирачния апарат или в барабана, който притиска накладките. Износването обикновено е на повече от едно място, затова проверяваме системата от лоста до двете колела.

Ръжда, разтягане и скъсан накрайник

Жилата живеят под колата и са изложени на вода, сол и кал.

• корозия — въжето ръждясва в обвивката и не се плъзга;
• скъсана обвивка — водата влиза вътре;
• разтягане — въжето се удължава с годините;
• скъсване — най-често в края, при накрайника.

Изравнителят и скобите

Изравнителят е малка скоба или люлка, през която минава силата от предното жило към двете задни.

Когато той ръждяса или се изкриви, едното колело се спира по-силно от другото. Скобите, с които жилата се държат за пода, също се чупят, и тогава жилото се търка в ауспуха или в купето и обвивката му се прегризва. Затова при смяна оглеждаме и тези малки части, а не само въжето.

Ръчна, която рядко се използва

Неизползваната ръчна спирачка се поврежда по-бързо от често използваната.

При колите с автоматична кутия ръчната често остава незадействана с месеци. Жилата и механизмите в задните спирачки ръждясват в едно положение и при първото дърпане заяждат или не се връщат. Редовното използване на ръчната, особено на паркинг, ги държи в движение.

Проверката установява дали жилото е причината или проблемът е в накладките и механизма на апарата.

Обвивки, накрайници и скоби под колата

Вдигаме колата и проследяваме жилата от лоста до колелата.

Гледаме обвивките, накрайниците, скобите и изравнителя. Ръжда при накрайника и скъсана обвивка се виждат лесно.

Проверка на движението

Дърпаме и пускаме ръчната, докато колелата са във въздуха.

Всяко колело трябва да се спира при дърпане и да се върти свободно при пускане. Ако едното остава спряно, сваляме жилото от механизма и проверяваме кое заяжда — жилото или апаратът.

Накладки и механизъм

Ако жилата се движат свободно, но ръчната не държи, причината е в задните спирачки.

При дисковите спирачки проверяваме механизма в апарата, а при барабаните — накладките на ръчната и тяхната регулировка.

Барабанчето в задния диск

При много коли с дискови задни спирачки ръчната има свои малки челюсти вътре в диска.

Ако те са износени или ръждясали, ръчната държи слабо, макар жилото да е изправно. Затова, когато жилото се движи свободно, сваляме диска и оглеждаме челюстите и механизма им. Ако регулиращият механизъм на челюстите е заял, го почистваме и раздвижваме, иначе ръчната пак няма да държи добре.

Смяната е относително проста, но изисква правилно регулиране, иначе новото жило не решава проблема.

Смяна на жилото

Сменяме жилото, което е повредено, или и двете задни, ако са еднакво стари.

Жилото се разкачва от изравнителя и от механизма при колелото. Скобите и държачите по пода се откачват. Новото жило минава по същия път, без да се огъва под остър ъгъл.

Къде се регулира: изравнител, лост или апарат

След монтажа ръчната се регулира по указанията на производителя.

При някои коли регулирането е в изравнителя, при други — под лоста в купето. При дисковите спирачки с вграден механизъм първо се проверява регулирането на самия апарат.

Прещраквания, наклон и лампата на таблото

Проверяваме колко прещраквания на лоста трябват, за да хване ръчната.

• колата държи на наклон;
• двете колела се спират равномерно;
• колелата се въртят свободно при пусната ръчна;
• лампата за ръчната светва и изгасва.

Държачите и предпазителите по пътя на жилото

Новото жило се закрепва на всички места, предвидени от производителя.

Сменяме скъсаните гумени държачи и скоби, а жилото прекарваме далеч от ауспуха и от подвижните части на окачването. Жило, което виси или опира в горещ детайл, се износва бързо и може отново да заяде.

Ръчната след смяна на задни накладки

При задните апарати с вградена ръчна буталото се връща с въртене, а не с натискане.

Ако се натисне със сила, механизмът в апарата се поврежда и ръчната престава да държи, макар жилата да са нови. Затова при смяна на накладките използваме инструмент за завъртане на буталото и след това регулираме ръчната.

Жило за модела: дължина и накрайници

Жилото трябва да е със същата дължина и същите накрайници като оригиналното.

Ако е по-дълго или по-късо, регулирането в изравнителя не стига и ръчната или не държи, или остава леко дръпната. Затова поръчваме жилото по номера на шасито и го сравняваме със старото преди монтажа.