Почистване на радиатор на парно

При повечето коли радиаторът на парното е зад таблото, затова между почистването и смяната му има голяма разлика в обема на работата. Добрата новина е, че голяма част от случаите на слабо парно имат причина извън самия радиатор. По-долу е описано как работи парното, по какво се разпознава запушването, какво можете да проверите сами и кога почистването е разумно, а кога не.

Вентилаторът духа въздух през топлообменник, нагряван от двигателя, затова парното грее истински чак когато двигателят загрее. Колкото по-гореща е течността и колкото по-свободно тече, толкова по-топъл е въздухът.

Радиаторът на парното е част от охладителната система на двигателя, заедно с водната помпа, термостата, големия радиатор отпред и маркучите. Затова всичко, което пречи на течността да циркулира или да се затопли, се отразява и на парното. Температурата на въздуха и посоката му се регулират с клапи зад таблото или, при някои коли, с клапан, който ограничава потока течност към радиатора. При колите с климатроник клапите се движат от малки електрически мотори.

При хибридите и електромобилите картината е различна. Двигателят с вътрешно горене не работи постоянно, затова част от топлината идва от електрически нагревател или от термопомпа. При тях слабото парно може да има и причини, които не са свързани с радиатора.

Слабото парно рядко изчезва изведнъж, обикновено се влошава постепенно и се забелязва при първия по-сериозен студ. Ето признаците, които си струва да запишете, преди да дойдете.

• въздухът от дюзите е хладък, въпреки че стрелката на температурата е в нормалното положение;
• парното грее силно на празен ход, но изстива при движение или обратно;
• от едната страна на таблото въздухът е топъл, а от другата хладък;
• парното грее, но вентилаторът е слаб или работи само на някои степени;
• стъклата се изпотяват и трудно се изчистват;
• чува се бълбукане зад таблото, особено при потегляне или спиране;
• нивото на охладителната течност пада, а в купето мирише сладникаво.

Всеки от тези признаци насочва към различна причина. Ако ни ги опишете точно, проверката започва от правилното място.

Проверката върви от най-лесната причина към най-сложната, защото ниското ниво и въздухът в системата се откриват бързо, а радиаторът е зад таблото.

Няколко прости проверки при студен и при топъл двигател Ви казват много за причината, преди да дойдете в сервиза. За тях не е нужен инструмент.

1. При студен двигател проверете нивото в разширителния съд. Ако е под минимума, доливането е първата стъпка, но и знак, че някъде има загуба.
2. При загрял двигател наблюдавайте стрелката на температурата. Ако остава ниско при движение, вероятната причина е термостатът.
3. Завъртете регулатора от студено на топло и слушайте. Тракане или липса на промяна в звука на въздуха насочва към клапата или моторчето ѝ.
4. Пуснете вентилатора на всички степени. Ако някоя липсва, проблемът е в управлението на вентилатора, не в радиатора.
5. Обърнете внимание на мирис и мазен слой по стъклото. Те подсказват теч от радиатора.

Не отваряйте капачката на разширителния съд при топъл двигател. Системата е под налягане и горещата течност може да Ви изгори.

Проверката цели да разбере дали течността стига до радиатора на парното и дали минава свободно през него. Това определя дали почистването ще помогне.

Първо проверяваме нивото и състоянието на охладителната течност, концентрацията ѝ и дали в нея има ръжда, утайка или масло. После загряваме двигателя и мерим температурата на входящия и изходящия маркуч на радиатора на парното. Ако двата са горещи и с близка температура, течността тече и радиаторът не е основната причина. Ако входящият е горещ, а изходящият е значително по-хладен, радиаторът е запушен. Проверяваме и работата на термостата, клапите и вентилатора, както и дали в системата има въздух. При съмнение за теч правим проба на охладителната система под налягане.

Промиването има смисъл при частично запушване: разликата в температурата на маркучите е голяма, но течност все пак минава, а радиаторът не тече.

Това се случва най-често при коли, при които охладителната течност е сменяна рядко, разреждана е с вода или в системата са смесвани несъвместими видове течност. Отлаганията се натрупват в тънките канали на радиатора и намаляват потока. Промиването се прави с подходящ разтвор и с поток в посока, обратна на нормалната, за да се изтласкат отлаганията. След това системата се пълни с нова течност с правилната концентрация и се обезвъздушава.

Има три случая, в които промиването само губи време.

• Радиаторът тече: промиването не запушва дупки, а понякога отваря стари отлагания, които са запушвали малък теч.
• Отлаганията са втвърдени и каналите са запушени изцяло: разтворът не преминава.
• Причината е в термостата, клапата, помпата или в въздух в системата.
• Цялата охладителна система е силно замърсена: тогава е нужно промиване на системата, а не само на радиатора.

Ако след почистването разликата в температурата на маркучите остава голяма, радиаторът трябва да се смени. Повече за самата операция ще намерите на страницата за смяна на радиатора на парното.

Изборът между почистване и смяна зависи от състоянието на радиатора и от достъпа до него. Таблицата обобщава кога кое решение е по-разумно.

Цените на двете операции са в ценоразписа, а когато обемът зависи от модела, Ви казваме цената след проверката.

Слабата водна помпа не движи достатъчно течност и парното изстива най-вече на празен ход, когато оборотите са ниски. При движение, с по-високи обороти, въздухът отново се затопля.

Помпата може да е износена, крилчатката ѝ да е корозирала или да се приплъзва по вала, а при някои двигатели помпата е електрическа и се управлява от електрониката. Теч около помпата, шум от лагера и следи от засъхнала течност под нея са допълнителни признаци. Ако помпата се задвижва от ангренажния ремък, тя обикновено се сменя заедно с него, а сама се сменя, когато има теч или шум. Повече за ремонта ще намерите на страницата за смяна на водна помпа.

При хибридите и електромобилите парното зависи и от електрическите системи, затова слабото отопление при тях има и други възможни причини. Радиаторът на парното е само една от тях.

При хибридите двигателят с вътрешно горене се изключва често и охладителната течност изстива по-бързо. Някои модели пускат двигателя само за да затоплят купето, а режимите за пестене на гориво намаляват отоплението. При електромобилите топлината идва от електрически нагревател или от термопомпа. Ако отоплението е слабо, проверяват се и тези системи, а не само радиаторът. Високоволтовите нагреватели и термопомпата са част от високоволтовата система и се проверяват само от обучен техник.

Проверката на причината за слабото парно обикновено е кратка, а продължителността на ремонта зависи от това какво се открие. Почистването на радиатора отнема по-малко време от смяната му.

Почистването се прави през маркучите, без сваляне на таблото, но включва загряване, промиване, пълнене с нова течност и обезвъздушаване. Смяната на радиатора при коли с достъп отстрани е по-кратка, а при коли, при които се сваля таблото, може да изисква колата да остане в сервиза по-дълго. Когато получите офертата, в нея е посочен и очакваният срок.

След почистването на радиатора парното трябва да грее от двете страни, а температурата на двата му маркуча да е близка. В първите дни следете нивото на охладителната течност и поведението на парното.

Възможно е след няколко загрявания в системата да остане малко въздух, който се събира в разширителния съд, и нивото да спадне леко. Долейте до белега само при студен двигател и с течност от същия тип. Ако парното отново изстине или нивото продължава да пада, елате за проверка: това може да е знак за теч, който отлаганията досега са прикривали, или за запушване, което почистването не е премахнало напълно.

Въздухът в системата е честа причина за слабо парно, особено след ремонт или доливане. Радиаторът на парното често е високо разположен и въздухът се събира именно в него.

Признаците са бълбукане зад таблото, парно, което ту грее, ту изстива, и колебание на стрелката на температурата. При някои коли системата се обезвъздушава сама след няколко загрявания, при други има винтове за обезвъздушаване или специална процедура. Ако въздухът продължава да се появява след правилно обезвъздушаване, той идва отнякъде, например от теч или от газове от горенето при пробита гарнитура на главата. Тогава е нужна проверка на двигателя.

Радиаторът на парното се запушва, защото е с най-тесните канали в охладителната система и отлаганията се спират първо в него. Повечето причини са свързани с течността.

• Стара охладителна течност губи защитата срещу корозия и в системата се образуват ръжда и утайки.
• Разреждане с вода, особено с твърда вода от чешмата, добавя минерали, които се отлагат.
• Смесване на несъвместими течности може да предизвика утаяване на добавките.
• Добавки срещу течове запушват не само малкия теч, но и тесните канали.
• Масло в охладителната система, например при проблем с масления охладител или с гарнитурата на главата, оставя мазни отлагания.

Мазен слой по вътрешната страна на стъклото и сладникав мирис в купето са признак за теч от радиатора на парното. В този случай почистването не е решение.

Охладителната течност се изпарява от горещия радиатор и се кондензира по студеното стъкло, а понякога се стича и под килима пред седалката на пътника или водача. Вдишването на изпаренията не е полезно, а загубата на течност може да доведе до прегряване на двигателя. Повече за това как влагата и течовете влияят на видимостта ще намерите в статията за замъглените стъкла на автомобила.

Видът и концентрацията на охладителната течност определят колко дълго системата остава чиста, затова при всяка проверка на парното гледаме и течността. Тя е и най-евтината защита на радиатора.

Охладителните течности се различават по състава на добавките, които пазят металите от корозия. Производителят посочва кой тип е подходящ за двигателя, а цветът не е надежден ориентир, защото различни производители оцветяват течностите различно. Концентрацията се мери с уред и показва до каква температура течността е защитена от замръзване. Прекалено разредената течност пази зле и от замръзване, и от корозия, а прекалено концентрираната отвежда топлината по-слабо. Ако в течността има ръжда, утайка или мазни петна, тя не само трябва да се смени, но и причината за замърсяването да се намери.

Термостат, който остава отворен, кара двигателя да загрява бавно и да работи по-студено при движение, а парното да е хладно. Това е една от най-честите причини за слабо парно през зимата.

Признакът е типичен: на празен ход стрелката се качва, но при движение по открит път пада, а въздухът изстива. Двигател, който работи под нормалната си температура, харчи повече гориво и се износва по-бързо, затова термостатът не бива да се отлага. При някои коли на таблото светва и лампа за двигателя, защото управлението отчита, че двигателят загрява твърде бавно. Смяната на термостата е значително по-проста от работата по радиатора на парното.

Дори радиаторът да е горещ, въздухът може да не минава през него, ако клапата за температурата е заседнала. Тогава от дюзите идва студен въздух, а почистването на радиатора не променя нищо.

При ръчно управление клапата се движи с жило, което може да се откачи или скъса. При климатроника тя се движи от моторче за клапите, което може да откаже или да изгуби настройката си. Типичен признак е тракане зад таблото при включване или при смяна на температурата. Ако парното е топло от едната страна и хладно от другата при колите с двузонов климатроник, причината често е в клапата на едната зона, а не в радиатора.

Някои мерки срещу слабото парно изглеждат разумни, но правят ремонта по-скъп или по-сложен. Ето кои да избягвате.

• Добавки срещу течове. Запушват тесните канали на радиатора на парното и затрудняват следващото почистване.
• Вода в разширителния съд вместо антифриз. Разрежда защитата и добавя минерали, а през зимата е риск за двигателя.
• Каране с ниско ниво. Парното е първото, което изстива, но след него може да прегрее двигателят.
• Почистване без проверка. Ако причината е в термостата или клапата, разходът е напразен.
• Пренебрегнат сладникав мирис. Течът от радиатора не спира сам.

Най-сигурният начин да пазите радиатора на парното е охладителната течност да е правилният вид, с правилната концентрация и да се сменя по плана. Така отлаганията не се образуват.

• сменяйте охладителната течност по плана на производителя; смяната на антифриза е сравнително проста операция;
• доливайте само течност от същия тип или такава, която е съвместима по спецификация;
• проверявайте концентрацията преди зимата;
• при силно замърсена система предпочетете промиване на цялата охладителна система, преди да се налее нова течност;
• не използвайте добавки срещу течове, а потърсете теча.

Запишете час, ако парното грее слабо, въпреки че нивото на течността е нормално, ако нивото пада или ако в купето мирише сладникаво. Ако стрелката на температурата влезе в червената зона, спрете и не продължавайте.

Не отлагайте проверката до първия силен студ. Тогава парното е нужно всеки ден, стъклата се изпотяват по-лесно, а слабото отопление вече не е въпрос на удобство, а на видимост и на безопасно каране. Есента е най-подходящото време за проверка на охладителната система.

При записването ни кажете кога парното е слабо: на празен ход, при движение или винаги, дали от двете страни или само от едната, дали доливате течност и дали чувате бълбукане. С тази информация проверката започва от най-вероятната причина и рядко се налага да се търси дълго.

Ако колата е била в друг сервиз заради охладителната система наскоро, споменете какво е правено: смяна на течност, термостат, помпа или добавка срещу течове. Тези подробности обясняват много, например защо в системата има въздух или защо радиаторът на парното се е запушил скоро след ремонт. Донесете и документите, ако ги имате, за да видим каква течност е наливана и дали типът ѝ отговаря на изискванията на производителя.